Участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Може да гласувате в svejo.net.
Какъв е този детски ум?
Ръце с мастило ще нацапа,
на бойлера ще врътне термостата,
на радиатора ще тропа по ребрата.
Какво ли пък сега си науми?
Бели да прави, да шуми.
Или да каже и то без думи:
хей, не искам хиляди звезди,
нито цели купища с пари,
а само твоята ръка да ме прегърне,
твоят поглед да ме срещне
и дори светът да се обърне,
пак искам да сме заедно.
Защото за детето най-ценно е едно:
време с мама и с татко.
Браво! Очевидно пише добра и любяща майка, а пък и надарена!
Давай Бенииииииииии!!!
Страхотно стихотворение! Съгласен съм с мнението на Людмил. В допълнение мога да кажа, че думите пронизват душата ми като нож и ме карат да се замисля повече за дъщеря ни и за моето отношение към нея.