Как да си направим козунак

Кой ли не обича козунаци? При това домашно приготвени.

Досега не съм правила козунаци, но тази година смятам да опитам. За целта отидох на първия от два урока проведени в нашата църква. Във видео клипчетата по-долу може да видите обяснението от втория ден – стъпка по стъпка за това как се замесват и оформят козунаци.

Благодаря на църква „Блага вест“за инициативата, на Алекс, който съвсем професионално замеси козунаците и разкри чалъмите и на Ники, който засне клипчетата!

Успех с козунаците и весел празник!

Posted in в кухнята, празници | Tagged , , , , , , , , | 2 коментара

Идеите, които се случват (TEDxNBU)

Минаха две седмици, откакто бях на TEDxNBU на 25. март, но така и не стигнах до момента да напиша нещо за това интересно събитие. Други хора вече са го направили, няма смисъл да правя подробен обзор, пък и вече не ми е толкова прясно преживяването. Надявам се скоро да пуснат видео презентациите, за да мога да споделя това, което ме заинтригува.

Като цяло имаше доста интересни идеи и емоции. Приятно ме изненадаха музикалните представяния, които трябва най-вече да се изживеят на място или поне да се чуят – само описание няма да ви въздейства особено.

Събитието беше под мотото „Идеите, които се случват”, а идеята, която ми направи най-силно впечатление, беше на Весела Герчева. Тя говори за детските музеи. Може би е нормално точно тази идея да ми допадне най-много – все пак съм родител, а темата образование ми е слабост.

Та за детските музеи – това са места, където децата могат едновременно да играят и да научават нови неща. На Запад са често срещано явление, а понеже и в България вече има детски музеен кът към музея в Благоевград, може да се каже, че тук детският музей вече е „идея, която се случва”. Нямам път към Благоевград и затова се надявам скоро да има детски музей в София – с радост ще го посетим.

Ето презентацията на Весела Герчева в слайдове:

Детски музей – презентация на Весела Герчева

Ако се чудите за първите две снимки – БНБ и НАП – Весела ни попита дали сме виждали деца там. Не, нали?

Обещавам да пусна видеото, когато излезе, за да разберете цялата идея. А за тези мои приятели, на които съм говорила за TED, сър Кен Робинсън и т.н. и не знаят все още за тях – вижте това видео.

Posted in разни | Tagged , , , | 4 коментара

ПОС терминал. Моля?

В кварталния магазин:

– Имате ли ПОС терминал?

– Моля?

– ПОС терминал.

– А-а, ами не.

….

Звучи като виц, но не е виц, а реалността в повечето квартални магазинчета в София. Не е изключено продавачът и да не знаеше какво е това ПОС терминал. Имах 1,30 лв. на монети в себе си, толкова и похарчих.

Търговците на хранителни стоки на дребно може и да недоволстват, че големите вериги им взимат клиентите, но ако продължават да работят, както са работили преди 15 години, няма да съществуват още дълго. А когато има избор във възможностите за плащане, печелят и клиентите и търговците.

Ето тук от ПИБ ясно са казали, че зависи от търговеца дали ще предоставя такава услуга или не: http://www.fibank.bg/blog/?p=392

 

Снимката е от тук: http://www.pointofsale.com/Point-of-Sale-News/higher-pos-data-security-with-heartland-e3.html
Posted in разни | Tagged , , | 3 коментара

Подарък с предизвикателство

През последните две недели в нашата църква подаряваха Библии. Червени, малки, луксозни. Раздаваха ги, но с условие. Всеки трябва да подпише листче с условията – да си носи Библията навсякъде и да я учи наизуст. Вкъщи имаме Библии и когато разбрах за инициативата преди 2 седмици се замислих дали и аз да си взимам – все пак си имаме. В крайна сметка с Боян решихме да си вземем. По няколко причини:

  • Точно този превод го нямаме. На Българско Библейско Дружество е. Различните преводи са полезни, когато искаш да изучаваш по-задълбочено Словото, а някой път просто, за да разбереш даден стих, който в единия превод е написан с някоя стара дума.
  • Библията е джобен формат и е удобна за носене, а аз останах без „джобна“ Библия преди няколко години, когато си забравих  Нов завет с Псалми, Притчи и Еклисиаст в един влак. Тази даже е цялата Библия.
  • Изданието е луксозно и е много хубаво. Малка червена Библия, с позлатени страници, с палци, ласе, със заглавия на пасажите и подчертани по-ключови стихове. Как да не ти се прииска да я имаш? (Особено ако си падаш по хубави и нови книги)
  • Не на последно място – предизвикателството да учиш Божието Слово наизуст. Всеки трябва да научи наизуст Десетте Божи заповеди, блаженствата, първи и 23. псалом, 53 глава от книгата на пророк Исайя. Също така следва да се учат по 2 стиха всяка седмица.

Отдавна се каня да уча наизуст части от Божието Слово. Това е полезно упражнение, което може да е само от полза на човек. Понаучила съм туй-онуй, но сега предизвикателството е да уча систематично и прилежно. Харесва ми това!

Който обича такива предизвикателства – да идва, да си взима и да учи🙂

Мен вече може да почвате да ме изпитвате, защото си взех😉

Тук има едно наистина хубаво интервю с дарителя.

Posted in християнство | Tagged , , , | 2 коментара

Какъв е този детски ум?

Участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Може да гласувате в svejo.net.


Какъв е този детски ум?

Ръце с мастило ще нацапа,

на бойлера ще врътне термостата,

на радиатора ще тропа по ребрата.

Какво ли пък сега си науми?

Бели да прави, да шуми.

Или да каже и то без думи:

хей, не искам хиляди звезди,

нито цели купища с пари,

а само твоята ръка да ме прегърне,

твоят поглед да ме срещне

и дори светът да се обърне,

пак искам да сме заедно.

Защото за детето най-ценно е едно:

време с мама и с татко.

Posted in моите писаници | Tagged , , , , , , , , , , | 4 коментара

Домашен лек при болно гърло и кашлица

Боли ви гърлото? Имате кашлица? Искате да взимате още нещо освен обичайните хапчета или просто не можете да ги приемате сега?

Ето ви една рецепта, която сами можете да си приготвите. Знам я от майка си, която често я приготвяше в една или друга разновидност, когато бях дете. Сега аз й се обаждам, за да ми диктува съставките.

Медът е познат като естествен антибиотик. За това колко е полезен – хората са писали книги. Надявам се да го обичате. 

Лимоните са пълни с витамин С.

Често се препоръчва комбинацията с мед и лимон. В рецептата, която ви представям има и още неща.   Вкъщи е позната като „мед с исиот“. „Исиот“ е друго название на джинджифила, който се ползва при простудни заболявания на горните дихателни пътища.

Мед с исиот:

160-200 гр. мед

сокът от 1 лимон

1 ч. л. смлян джинджифил

1 с. л. уиски/ракия (с каквото разполагате)

1 жълтък

Всичко се разбърква добре. Приема се по 1-2 лъжички, колкото се може по-често. Съхранява се в хладилник заради суровия жълтък. Ако нямате достатъчно пресни яйца или не сте напълно сигурни – по-добре махнете жълтъка. Алкохолът също може да намалите или да не слагате, но той е в малко количество спрямо останалите съставки.

Надявам се да съм била полезна🙂

Изображения:

http://yogauprajneniya.files.wordpress.com/2009/10/949honey.jpg

http://www.bonappetit.com/images/tips_tools_ingredients/ingredients/ttar_ginger_v.jpg

Posted in здраве | Tagged , , , , , , , | 16 коментара

Денят за книга, 2, 3, 4

Напоследък ми се четат книги, много ми се четат. Даже се чудя защо прекарвам толкова време пред компютъра вместо да чета някоя книжка (предпочитам хартиения вариант – не натоварва толкова очите и създава друго чувство).

Днес, 23. април, е Световният ден на книгата. Честит празник на всички, които обичат да четат книги!

Повече подробности за Денят на книгата и авторското право – тук.

Обичам да си купувам книги. Харесва ми. Само си харесвам някоя книга и при първа възможност си я купувам. Е, някои чакат повече от други, според зависи. Четенето е друг въпрос – последните два месеца малко изостава в сравнение с купуването, но се старая да наваксам.

Последна книга, която прочетох:

“Илинден” на Димитър Талев (естествено преди това бях прочела “Железният светилник” и “Преспанските камбани”). Книгата ми хареса, но реших да не продължавам с последната от тетралогията, защото изглеждаше прекалено много соцреализъм.

Книги, които чета в момента:

Библията си е постоянна в списъка – почнах да я чета преди няколко години и смятам да я чета цял живот (отново и отново – всеки път се научава нещо ново).

“Бъди спокойна, мамо” на Клаудия Мюлан – интересна, практична и вдъхновяваща книга написана от майка на 13 деца (шест са осиновени).

“Как се пише дипломна работа” на Умберто Еко – за който смята да се дипломира😉

Книга, която искам да прочета и вече ми е под ръка – “Развивай правилно ума на детето! Как?”

И разни други книги, из които се разхождам от време на време и си намирам страничка-две за четене.

Явно съм се насочила към практични книги за момента, а съвсем скоро трябва да отварям и професионалните (ПР, ПР и пак ПР). Романите ще почакат за ваканцията🙂

А, ето какво става, когато имаш книги и малко дете – почваш да ги качваш нагоре и нагоре… и си построяваш Бурж Книгай. (А може и Арарат да е, че най-отгоре е застанал Ноевият ковчег).

Posted in книги | Tagged , , , , | има 1 коментар

Лечебна физкултура – упражнения (2)

Ето още няколко упражнения за укрепване на гръбнака.

Те се изпълняват от легнало положение – по корем.

Започва се като се поставят дланите под брадичката. Главата се вдига нагоре, а дланите остават прилепени към брадичката. След това при движението нагоре, се задържа и се обръща на едната, после на другата страна. Почивка в изходно положение и отново.

После може да се изпънат напред ръцете и да се повдигат последователно ляв крак, дясна ръка и обратно.

При следващото упражнение (фиг. 1) от легнало положение дланите се поставят на нивото на раменете и тялото се повдига нагоре и назад. Ръцете остават изпънати напред, опрени в пода, главата гледа надолу – както е показано на картинката. След като релаксирате за миг така, се връщате отново в легнало положение и повтаряте.

Много популярно упражнение за гърба е и т.н. “котешки гръб” (фиг. 2). Торсът е повдигнат, опората е на коленете и ръцете (на нивото на раменете) – виж картинката. Гърбът се движи нагоре и надолу – като дъгата, която правят котките, когато се протягат или наежват. Основното е когато гърбът е надолу, главата да гледа нагоре и обратно.

С котешкия гръб може да направите и един вертикален кръг – като виенско колело. Главата напред и нагоре, след това назад и надолу, а през това време гърбът се повдига и сваля, както при предното упражнение.

От същото изходно положение, с изправен гръб, се опъват последователно единия и другия крак назад (фиг. 3). Може да се включи и по една ръка, съответно дясна ръка с ляв крак и обратно. Когато се опъват ръка и крак – главата гледа напред, когато отпускате – главата почива, за да не се натовари излишно врата.

Тук е другата серия от упражнения.

Posted in здраве | Tagged , , | 5 коментара

Жива съм (и благословена)

Тази тема ме вдъхнови, замислих се върху нея и реших да споделя няколко думи. Публикацията е провокирана от състезанието за блогъри BLOG CHALLENGE, а темата е зададена от Нина Николаева – победител от последния кръг. Победителите се определят по броя на неанонимните коментари и гласове в Svejo.net.

Преди години срещнах Бог или по-скоро Той ме срещна и промени живота ми. Това е дълга история, но общо взето в един момент бях обградена от наистина вярващи християни. Тези хора ми показаха любов и приятелство с такава искреност, че останах озадачена, впечатлена и привлечена. Знаех, че тези хора вярват и вероятно точно това ги прави различни. Един ден и самата аз повярвах.

Осъзнах същината на евангелието – Бог ме обича (и се интересува от мен и живота ми), умря на кръста, за да понесе и моите грехове и възкръсна, а като вярвам – имам вечен живот. Толкова е просто, а понякога и толкова сложно за разбиране. И преди това се определях като християнка, но когато повярвах, аз повярвах и с ума си, и със сърцето си. И това промени живота ми – мисленето ми, плановете ми, приоритетите и действията ми.

По нов начин усетих какво е да си изпълнен с радост и какво е да си жив.

Само като се замисля как си представях нещата преди да повярвам (на 15-16 годишна възраст) – щях да ходя да уча в Америка, после да работя там, евентуално да се омъжа за някой американец (не преди да навърша 25 г.).

Ето сега защо казват, че Бог ни се смее като си правим планове по собствената си воля – и на мен ми е смешно като се сетя как се развиха нещата. Реших да остана в България. Реших да уча ПР, а не графичен дизайн, както първоначално мислех. Междувременно бях срещнала един прекрасен, достоен и вярващ човек, с когото решихме да се оженим (представяте ли си, бях на 20 г.).

И така останахме в България, защото искаме да сме тук. Оженихме се и имахме една невероятно хубава сватба. Година по-късно ни се роди дъщеря – Надежда. Невероятна е нашата сладурана – страхотно, лъчезарно дете, което винаги се усмихва. Да, вярно че всяка майка си хвали гарджето, ама за моето гардже и други хора така  казват.

Животът ми е изпълнен с благословения, не мога да ги опиша всичките тук. Да, има и трудности, но нали трябва да се уча, да се боря, да израствам.

Колко благословения е излял Господ върху мен и колко ли още е приготвил… И наистина с радост мога да кажа: Жива съм! И благословена🙂

Posted in разни | Tagged , , | 7 коментара

BLOG CHALLANGE 4: На тавана

Този разказ е част от седмичното състезание за блогъри BLOG CHALLANGE. Темата е зададена от Деси Бошнакова – победител от предния кръг. Победителите се определят по броя коментари и гласове в Svejo.net.

Ако разказът ви хареса, моля подкрепете ме като оставите коментар под публикацията и гласувате в Svejo. Анонимните коментари не се зачитат!


Имаше един човек на име Добри. Добродушен и кротък, единствено дете на майка си и баща си. Сега вече наближаваше четиридесетата си година, но не беше женен, живееше сам. Работеше в центъра на града, където беше и квартирата му, но често можеше да го срещнеш в покрайнините, където имаше еднообразни, сиви, скучни блокове. Между жилищните сгради, където нямаше паркинг, се показваше някоя малка тревясала градинка, нашарена с боклуци.

Добри наминаваше почти всяка събота. Паркираше колата си до някоя изоставена бръкма и влизаше в запуснатия вход на един висок блок. Отиваше при старата си майка. Тя живееше сама вече близо пет години, откакто я напусна съпругът й. Добри помагаше с каквото може – пазаруваше, чистеше, понякога готвеше. Изпълняваше молбите на майка си, а често и не чакаше да го пита, за да свърши нещо.

Този съботен следобед, Добри имаше да решава далеч по-важни неща, но въпреки всичко пак избра да посети майка си. В главата му се мътеха мисли, които можеха изцяло да променят начина му на живот, всекидневието, с което бе свикнал през годините. От него се изискваше само решението.

Той паркира пред блока и тръгна по стълбите. Опита се да забрави тревогите си и почти стана.

Влезе при майка си, която го посрещна с топла усмивка, както винаги. Този път му беше приготвила и ябълков кекс. Имаше една молба за Добри и тя бе да вземе старото кресло на баща си да го качи на тавана. Това кресло беше любимото на баща му. На него старецът стоеше с часове – четеше вестник, прилежно решаваше кръстословиците, после вадеше своя стар тефтер и записваше нещо, отпийваше глътка от любимия си ментов чай и така час по час. Какво точно пишеше в тефтера си никой не питаше – работил години като учител по математика, той сигурно си записваше сметки и разходи или нещо подобно. Когато минаваха покрай него, старецът просто се усмихваше и замислено кимаше глава. Сега неговото любимо кресло беше доста овехтяло, стоеше в единия ъгъл на стаята и само навяваше тъжни спомени на възрастната жена. Тя поиска да се освободи от него, но не искаше да го изхвърля.

Добри поседна за малко, хапна кекс и пийна чай (той пиеше кафе само сутрин, а пък майка му никак не пиеше по препоръка на доктора). След малко точно преди мислите му отново да се забъркат във всевъзможни дилеми, той стана и се зае с поставената му задача. Грабна креслото и се запъти по стълбите. С този тежък и неудобен предмет той се поизмъчи, въпреки че до тавана имаше само 3 етажа. Като стигна до тавана, установи, че е взел грешен ключ. Върна се и взе правилния. Отвори и вкара масивния стол. След миг вратата хлопна, а след нея и креслото тропна на новото си място. Малкото прозорче беше открехнато и беше станало течение. Добри изгони един гълъб, който си почиваше на перваза и затвори прозореца.

Птиците не бяха правили поразии, явно прозорчето е било съвсем леко открехнато. Въздух беше влизал, но пак всичко миришеше на застояло. Пелена от прах покриваше изоставените предмети. Добри реши да поседне за малко – миг на уединение и почивка от препускането по стълбите. Може би сега щеше да му се избистрят нещата, за които имаше да мисли, искаше не искаше, трябваше да измисли нещо и нямаше как да сподели с някой. Огледа стаята и видя множество от старите си вещи, някои запазени играчки, един дървен самолет, поставен върху кашон. Взе самолета, подарък от рожден ден и скъп спомен от детството, и го огледа. В този миг забеляза и стария прашен тефтер на баща си. Нямаше как да го сбърка – не много голям тефтер подвързан с изтъркана от времето кожа. С любопитство го отвори и даже остана дълбоко зачуден, че вътре нямаше никакви сметки, нито задачи по математика, нито цифри. Беше изписан от край до край. Тогава седна и зачете:

“Имаше един човек на име Добри. Добродушен и кротък, единствено дете на майка си и баща си….”

…………………………………………………………………………….

Снимки: http://sailpony.com/Photogallery2/Non%20Human/window%20dove%202.jpg

http://www.museumoflondon.org.uk/English/Collections/OnlineResources/X20L/objects/record.htm?type=object&id=142474

Имаше един човек на име Добри. Добродушен и кротък, единствено дете на майка си и баща си. Сега вече наближаваше четиридесетата си година, но не беше женен, живееше сам. Работеше в центъра на града, където беше и квартирата му, но често можеше да го срещнеш в покрайнините, където имаше еднообразни, сиви, скучни блокове. Между жилищните сгради, където нямаше паркинг, се показваше някоя малка тревясала градинка, нашарена с боклуци.

Добри наминаваше почти всяка събота. Паркираше колата си до някоя изоставена бръкма и влизаше в запуснатия вход на един висок блок. Отиваше при старата си майка. Тя живееше сама вече близо пет години, откакто я напусна съпругът й. Добри помагаше с каквото може – пазаруваше, чистеше, понякога готвеше. Изпълняваше молбите на майка си, а често и не чакаше да го пита, за да свърши нещо.

Този съботен следобед, Добри имаше да решава далеч по-важни неща, но въпреки всичко пак избра да посети майка си. В главата му се мътеха мисли, които можеха изцяло да променят начина му на живот, всекидневието, с което бе свикнал през годините. От него се изискваше само решението.

Той паркира пред блока и тръгна по стълбите. Опита се да забрави тревогите си и почти стана.

Влезе при майка си, която го посрещна с топла усмивка, както винаги. Този път му беше приготвила и кекс. Имаше една молба за Добри и тя бе да вземе старото кресло на баща си да го качи на тавана. Това кресло беше любимото на баща му. На него старецът стоеше с часове – четеше вестник, прилежно решаваше кръстословиците, после вадеше един свой стар тефтер и записваше нещо, отпийваше глътка от любимия си ментов чай и така час по час. Какво точно пишеше в тефтера си никой не питаше – работил години като учител по математика, той сигурно си записваше сметки и разходи или нещо подобно. Когато минаваха покрай него, старецът просто се усмихваше и замислено кимаше глава. Сега неговото любимо кресло беше доста овехтяло, стоеше в единия ъгъл на стаята и само навяваше тъжни спомени на възрастната жена. Тя поиска да се освободи от него, но не искаше да го изхвърля.

Добри поседна за малко, хапна кекс и пийна чай (той пиеше кафе само сутрин, а пък майка му никак не пиеше по препоръка на доктора). След малко точно преди мислите му отново да се забъркат във всевъзможни дилеми, той стана и се зае с поставената му задача. Грабна креслото и се запъти по стълбите. С този тежък и неудобен предмет той се поизмъчи, въпреки че до тавана имаше само 3 етажа. Като стигна до тавана, установи, че е взел грешен ключ. Върна се и взе правилния. Отвори и вкара масивния стол. След миг вратата хлопна, а след нея и креслото тропна на новото си място. Малкото прозорче беше открехнато и беше станало течение. Добри изгони един гълъб, който си почиваше на перваза и затвори прозореца.

Птиците не бяха правили поразии, явно прозорчето е било съвсем леко открехнато. Въздух беше влизал, но пак всичко миришеше на застояло. Пелена от прах покриваше изоставените предмети. Добри реши да поседне за малко – миг на уединение и почивка от препускането по стълбите. Може би сега щеше да му се избистрят нещата, за които имаше да мисли, искаше не искаше, трябваше да измисли нещо и нямаше как да сподели с някой. Огледа стаята и видя множество от старите си вещи, някои запазени играчки, един дървен самолет, поставен върху кашон. Взе самолета, подарък от рожден ден и скъп спомен от детството, и го огледа. В този миг забеляза и стария прашен тефтер на баща си. Нямаше как да го сбърка – не много голям тефтер подвързан с изтъркана от времето кожа. С любопитство го отвори и даже остана дълбоко зачуден, че вътре нямаше никакви сметки, нито задачи по математика, нито цифри. Беше изписан от край до край. Тогава седна и зачете:

“Имаше един човек на име Добри. Добродушен и кротък, единствено дете на майка си и баща си….”

Posted in моите писаници | Tagged , , | 12 коментара