Жива съм (и благословена)

Тази тема ме вдъхнови, замислих се върху нея и реших да споделя няколко думи. Публикацията е провокирана от състезанието за блогъри BLOG CHALLENGE, а темата е зададена от Нина Николаева – победител от последния кръг. Победителите се определят по броя на неанонимните коментари и гласове в Svejo.net.

Преди години срещнах Бог или по-скоро Той ме срещна и промени живота ми. Това е дълга история, но общо взето в един момент бях обградена от наистина вярващи християни. Тези хора ми показаха любов и приятелство с такава искреност, че останах озадачена, впечатлена и привлечена. Знаех, че тези хора вярват и вероятно точно това ги прави различни. Един ден и самата аз повярвах.

Осъзнах същината на евангелието – Бог ме обича (и се интересува от мен и живота ми), умря на кръста, за да понесе и моите грехове и възкръсна, а като вярвам – имам вечен живот. Толкова е просто, а понякога и толкова сложно за разбиране. И преди това се определях като християнка, но когато повярвах, аз повярвах и с ума си, и със сърцето си. И това промени живота ми – мисленето ми, плановете ми, приоритетите и действията ми.

По нов начин усетих какво е да си изпълнен с радост и какво е да си жив.

Само като се замисля как си представях нещата преди да повярвам (на 15-16 годишна възраст) – щях да ходя да уча в Америка, после да работя там, евентуално да се омъжа за някой американец (не преди да навърша 25 г.).

Ето сега защо казват, че Бог ни се смее като си правим планове по собствената си воля – и на мен ми е смешно като се сетя как се развиха нещата. Реших да остана в България. Реших да уча ПР, а не графичен дизайн, както първоначално мислех. Междувременно бях срещнала един прекрасен, достоен и вярващ човек, с когото решихме да се оженим (представяте ли си, бях на 20 г.).

И така останахме в България, защото искаме да сме тук. Оженихме се и имахме една невероятно хубава сватба. Година по-късно ни се роди дъщеря – Надежда. Невероятна е нашата сладурана – страхотно, лъчезарно дете, което винаги се усмихва. Да, вярно че всяка майка си хвали гарджето, ама за моето гардже и други хора така  казват.

Животът ми е изпълнен с благословения, не мога да ги опиша всичките тук. Да, има и трудности, но нали трябва да се уча, да се боря, да израствам.

Колко благословения е излял Господ върху мен и колко ли още е приготвил… И наистина с радост мога да кажа: Жива съм! И благословена🙂

Публикувано на разни и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

7 отговора към Жива съм (и благословена)

  1. Страхотна статия! Много насърчителна, продължавай да пишеш. Един глас от мен за Блог челинджа🙂

  2. Людмил каза:

    Бени, ти не откриваш Америка. И аз виждам и то доста отдавна, че си жива. Личи си🙂
    Колко искам всички да са живи, наистина живи! И ти си един човек, който носи живот за тези около теб. Продължавай!!!

  3. bebona каза:

    🙂🙂🙂

  4. Antonia Staneva каза:

    Hybava statiq!

  5. Danail Stanev каза:

    Бени, много насърчително!
    Очакваме скоро да прочетем насърчителни статии и за майчинството ти…🙂

  6. Радвам се че оценяваш това, което имаш и си припомняш миналите дни. Така ще знаеш към какво да се стремиш в бъдеще!

    Поздрави,
    Пепи Р.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s