В кварталния магазин:
– Имате ли ПОС терминал?
– Моля?
– ПОС терминал.
– А-а, ами не.
….
Звучи като виц, но не е виц, а реалността в повечето квартални магазинчета в София. Не е изключено продавачът и да не знаеше какво е това ПОС терминал. Имах 1,30 лв. на монети в себе си, толкова и похарчих.
Търговците на хранителни стоки на дребно може и да недоволстват, че големите вериги им взимат клиентите, но ако продължават да работят, както са работили преди 15 години, няма да съществуват още дълго. А когато има избор във възможностите за плащане, печелят и клиентите и търговците.
Ето тук от ПИБ ясно са казали, че зависи от търговеца дали ще предоставя такава услуга или не: http://www.fibank.bg/blog/?p=392
Снимката е от тук: http://www.pointofsale.com/Point-of-Sale-News/higher-pos-data-security-with-heartland-e3.html
Bebona 
Абсолютно съгласен. Ясно е, че чрез огромни отстъпки трудно могат да привлекат клиенти, но могат да ги улеснят, така че пазаруването да стане малко по-улеснено.
Полезно, не съжалявам за последните 10 минути от деня ми, през които четох материала. Поздрави и успех и за напред 🙂
хаха наистина звучи като виц и една много смешна случка, но явно реална.Представям си да отида на селото ми , където има един единствен магазин и да попитам продавача за такъв пост терминал…само как ще ме изгледа и едва ли ще получа някакъв смислен отговор първите няколко секунди.Все пак всеки управител и собственик решават дали да ни предлагат тази услуга.Това не е задължително или поне все още по закон не са длъжни да слагат подобен начин на плащане.Радвам, се че сподели с нас и ни накара да се посмееем.Дано често публикуваш подобни истории.