Лечебна физкултура – няколко упражнения (1)

Лечебната физкултура (ЛФК) има много приложения за укрепване, раздвижване, възстановяване и т.н. на опорно-двигателния апарат. Упражненията са много и зависят от конкретния случай.

Притеснила се бях, че часовете пред компютъра ми развалят стойката и отидох на ЛФК. Там ми показаха някои от следните упражнения, за които не претендирам да съм ги описала професионално.

Може да се започне от легнало  по гръб положение с упражнения за краката. Както е показано на картинката се вдига последователно ту единия, ту другия крак. Повторете 3, 5, 10  пъти – който, както си прецени.

По същия начин се продължава със сгъване в коляното.

След това със сгънати едно до друго колена и стъпала на пода, се движат колената наляво-надясно. На картинката долу е показано и разтягане, при което се включва и горната част на тялото.

Като завършек – няколко пъти бавно повдигане на таза.

Advertisements
Posted in здраве | Tagged , , | има 1 коментар

Честито Рождество Христово и ЧНГ!

Честито Рождество Христово!

Весело ли празнувате? Аз имам чувството, че тази година празниците идват и отминават доста бързо – само щракаш с пръсти и Коледа вече е минала.  Но пък мина добре. Чудесен празник!
И така искам да ви пожелая да сте живи и здрави, обичани и много благословени във всяко едно отношение през идната 2010!
Поздравявам ви с тази песен посветена на Святата нощ, когато нашия Господ и Спасител е роден.

Posted in празници | Tagged , , | 3 Коментари

БНТ спомени

Тази година Българската национална телевизия чества 50 години от създаването си в края на 1959 г.
Аз я знам като „Канал 1“, както се е казвала от 1992 г. до преди няколко месеца, когато стана „БНТ 1“. Не мога да кажа, че имам кой знае какви спомени свързани с „Канал 1“, но определено има един герой, който ме връща с усмивка назад в детството. Това е Сънчо.

Някои уточнения:

Статичната картинка, която се появява в началото се нарича „заставка“, а самите клипчета, които се появяват преди и след анимацията за „Лека нощ, деца“, се наричат „шапки“.
Подбрах есенния и зимния вариант на „Сънчо“, има и още, даже с един друг русокос Сънчо без крила, но този повече ми харесва.  Ако искате да разгледате всички 12 шапки от „Лека нощ, деца“, вижте тук.

А какви са вашите спомени от програмата на БНТ през годините?

Posted in разни | Tagged , , , | 4 Коментари

В ръката на Грънчаря

В Стария завет Бог дава интересно виждане на пророк Еремия:

„Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

Стани та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми.

Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

Доме Израилев, не мога ли да направя с вас както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка. Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя, и погубя, ако оня народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което рекох да го облагодетелствувам.“

(Еремия 18:1-10)

Дано да сме такава глина в ръката на Грънчаря, която ще се превърне в хубав съд.
Поздравявам ви с тази прекрасна песен на Дарлийн Чех:

Буквален превод на песента гласи:

Прекрасен Господ, чудесен Спасител,
Знам със сигурност, че всеки мой ден е в ръката Ти,
Изработен в перфектния ти план.
Нежно ме викаш в присъствието Си, водиш ме със Святия Си Дух,
Научи ме, Господи да живея с Твоя поглед.
Уловен съм от светия Ти призив,
Отдели ме, знам, че ме привличаш към Себе Си.
Води ме, Господи, моля Те.

Вземи ме, оформи ме, използвай ме, изпълни ме,
Предавам живота си в ръката на Грънчаря,
Призови ме, насочвай ме, води ме, върви до мен,
Предавам живота си в ръката на Грънчаря.

Posted in християнство | Tagged , , , | има 1 коментар

Някой те гледа

От скоро започнах да давам на моето проходило бебе само да си държи биберона с вода. Тя добре се справя с това, но видях, че често, след като пийне малко, започва да си капе с шишето по ръката. Обръщах й шишето няколко пъти, взимах, но тя пак това си знае – пие, колкото пие, после почва да се полива. Доста се чудих защо го прави – топло й е и се разхлажда с капчици вода или просто й е забавно?

И така, докато наскоро прозорливият татко се досети – тя просто ни имитира. Да! Ние сме си изградили навик, който дори не забелязваме, но всеки път преди да й дадем вода, чай или сок, ние си капваме по една-две капчици на ръката, за да преценим дали е добре за пиене, твърде топло ли е или студено. Така нашата малка Надя е гледала как мама и тате обръщат биберона и си капят по ръцете, запомнила го е и е решила да прави същото.nqkoi te gleda

Стана ми много забавно, а също се и изумих как малката ни сладурана ни гледа и ни имитира без дори да го осъзнаваме. В този ред на мисли, ние често не се замисляме, но хората ни гледат. Гледат какво говорим, какво вършим, как живеем. Същинският въпрос е какво виждат?

Posted in разни | Tagged , , , | 5 Коментари

Време за четене – Световен ден на книгата, 23.04.2009

Преди година и половина работех в библиотека. Беше едно прекрасно време, в което подреждах и равнях книги по рафтовете, записвах взетите, напомнях на хората, ако са забравили да върнат някоя книга. В свободното време четях и учех. Винаги съм обичала книгите и се радвах да съм заобиколена от тях – чувствах се като Бел от „Красавицата и Звяра“ в момента, когато влиза в огромната библиотека на двореца.

Напоследък обаче времето ми за четене е все по-малко и по-малко. Сещам се как преди няколко години се разхождах с една невероятна семейна жена, по настояще и моя кума. Говорехме за различни забавни неща, които се правеха в семейството й. С дъщеря й бяхме направили сладка къщичка от ginger bread (специално тесто с джинджифил и др.). Учудих се на това, че имат време за такива неща, а тя ми каза: „Ние нямаме време. Ние си правим време“. Запомних това нещо. Не е необходимо да чакаш да имаш някакво свободно време, то такова просто няма – винаги има нещо за вършене. Разковничето е в това целенасочено да си отделиш време, за да направиш нещо, което ще ти остави спомен например.

Така може да си направим време за семейството или време за четене, или време за нещо друго, което е значимо за нас.

Относно желанието за четене, мисля че е възможно да се прояви у всеки – даже моята сестра, която като дете не искаше да отвори книга, сега ги чете като топъл хляб. Трябва само да отвориш подходяща книга и да се оставиш да те грабне.

in-the-library


Posted in книги, разни | Tagged , , , | 2 Коментари

Гласувай за Земята!

Това е инициатива на WWF, по-известна като „Часът на Земята“. Сигурно вече сте разбрали за нея от Facebook или от някой приятел, но все пак ще ви припомня.
Часът на Земята е започнал през 2007, когато 2.2 милиона домакинства в Сидни, Австралия, угасили светлините за един час. Година по-късно събитието става глобално, вече със 100 милиона участници от 35 държави.
Целта е да се покаже ангажираност към проблема с глобалното затопляне, като се даде един час почивка на земята.

„Часът на Земята“ тази година ще се проведе на 28 март, събота от 20:30 ч. местно време, независимо къде се намирате по земното кълбо. За един час  просто спрете осветлението.

София ще е център на „Часът на Земята“ в България. Не се учудвайте, ако по това време сте в центъра и стане малко по-тъмно. Столична община се включва в инициативата и ще изгаси фасадните светлини на някои сгради – музеи, театри, галерии, както и на храм-паметник „Св. Ал. Невски“.

В края на 1879 г. Едисън прави първата публична демонстрация на осветление с нажежаема жичка. Днес дори не се замисляме какво благо е това с едно натискане на ключа да става светло. Между другото искрено препоръчвам енергоспестяващите крушки. Те работят на друг принцип, „живеят“ по-дълго и пестят енергия. Вкъщи заменихме почти всички крушки с енергоспестяващи.               

Е, ще постоим ли един час на тъмно?

Защо? – Защото ни интересува какво се случва с нас и нашата планета  и днес, и утре.

Нека да опитаме!

Може да вечеряме на свещи – звучи романтично. Може и просто да гледаме телевизия на тъмно или нещо друго. Надявам се нашето бебче да не се разсърди и да се включим подобаващо.

А относно подсещането за „Часът“, мисля, че опцията за напомняне на мобилните телефони би помогнала.

Повече за кампания може да видите тук:  http://www.earthhour.org/home/bg:bg

Posted in природата | Tagged , , , , , , , | има 1 коментар

Благовещение – 25 март

Днес е Благовещение. Този празник е избран, за да символизира моментът, в който ангел Гавриил съобщава на девицата Мария, че ще роди Божият Син – Исус Христос.

Благовещение

Благовещение

Ето я и историята в Библията, Евангелие според Лука, глава 1, стихове 26-38:

А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав.

И ангелът й каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение.

И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край.

А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?

И ангелът й отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна.

Защото за Бога няма нищо невъзможно.

И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея.


На днешния ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага. Преди 1944 г. в България на този християнски празник се е отбелязвал и Денят на майката.

Posted in празници | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Откъде идват децата?

Приказка

В една бяла къщичка на края на града живеело малко момченце на име Сами, което било едно дете на мама и на тати. То се чудело по цял ден само вкъщи какво да прави и много искало да си има някого, с когото да си играе. Сами виждал, че понякога и неговите родители скучаели, а майка му често имала нужда от помощ, когато готвела или чистела.

Един ден, разсъждавайки за това, на момчето му хрумнало гениален план – на него му трябвало сестриче. Тя хем щяла да си играе с него, хем той щял да я пуска да помага на майка им, когато било необходимо. Това било то – Сами решил да изненада родителите си и да им подари малко момиче. Така всички щели да са щастливи и никой нямало да скучае.

Имало само един много основен проблем – Сами не знаел от къде идват децата и нямало как да си вземе сестричка, без да разбере това. Той не можел да попита нито майка си, нито баща си – в такъв случай би развалил изненадата. Това не го отказало. В една слънчева сутрин малкият взел своята раничка и тръгнал на път. Щял да пита всеки по пътя, само и само да намери търсения отговор. Вървял Сами, вървял и стигнал до градския парк. Там попаднал на голям мравуняк. Мравките се разхождали насам-натам и пренасяли храна в дома си. Момчето ги гледало колко са много и решило, че те би трябвало да знаят, щом имат толкова много братя и сестри.

– Хей, мравки! – извикал Сами. – Имам един въпрос.

Мравките спрели за миг и една от тях пристъпила към момчето и му казала:

– Питай, питай, но бързо, че събираме храна за зимата.

– Аз много искам да си имам по-малка сестра, но не знам от къде да си намеря. Знаете ли откъде идват децата?

– Ами ние вече имаме тук в мравуняка. По принцип ни трябват, но за теб може да дадем една. Искаш ли?

Сами се почесал замислен и отговорил:

– Ами не, мравка не. Всъщност ми трябва момиче, голямо почти колкото мен.

– Хм, тогава трябва да намериш Белобрадия Старец. Той се занимава с всякакви деца. Нашите също идват от него, но не знам как. Питай мишките, те скитат по цял ден, сигурно знаят нещо.

Сами потеглил отново. Гледал ту наляво, ту надясно и накрая открил една миша дупка. След като почакал малко, от нея излязла малка мишка.

– На гости ли ми идваш момче? – попитала тя.

– Мравката ме прати при теб, за да те питам нещо. Аз си търся сестра, но не знам откъде идват децата. Мравката каза, че трябва да намеря Белобрадия Старец. Ти, бродиш от сутрин до вечер по всяко кътче, което видиш, знаеш ли нещо за него?

– О, той е този, който може да ти даде сестриче. Той дава деца на всички хора и на всякакви животинки. Само че живее доста далеч, досега не съм открила дома му. Питай Гълъбко. Той е стар пощенски гълъб и сигурно знае къде живее Стареца.

Сами благодарил на отзивчивата мишка и почнал да гледа по дърветата, за да открие гълъба. Не след дълго го намерил – бил кацнал на една статуя.

– Гълъбко? – плахо попитало момчето.

– Аз съм.

– Знаеш ли къде живее Белобрадия Старец?

– Ох, дете, стар съм вече. Едно време летях до дома му. Беше много далеч – високо, високо в небето, някъде на север или може би на юг – не помня вече, остарях.

Сами много се натъжил от този отговор, оставил гълъба, седнал на една пейка и тихо заплакал. След малко до него седнал възрастен човек.

– Защо плачеш, момче?

– Ами, защото не мога да открия Белобрадия Старец.

– Защо ти е?

– Искам да имам сестриче. Мислех да изненадам мама и тати и сам да си намеря сестра, но не знаех дори откъде идват децата. Питах мравката, тя ме прати при мишката, а тя при гълъба. Те ми казаха, че има един Белобрад Старец, който дава децата, но той живее някъде надалеч, никой не знае къде. Ти знаеш ли нещо за него.

– О, да, чувал съм за него. Той живее далеч, в голям и хубав дом. Има си фабрика за деца. От сутрин до вечер проучва по колко и къде да прати деца – при хора, мравки, котки, мишки, птици и всякакви други животни. Някои хора му пишат писма, други само си пожелават деца и той им праща. Понякога слиза тук в града и си говори с хората или подарява бонбони на малките деца. Даже разказва най-различни приказки. Казват, че знаел повече приказки от всеки друг човек.

– Иха-а! – Сами бил захласнат и вече отдавна забравил, че е тъжен. – Искам да се запозная с него!

– Знаеш ли, Сами? – продължил старецът. – Белобрадия Старец вече знае, че искаш сестричка и се е заел да ти осигури най-хубавата и най-добрата сестра, точно като за теб.

– Така ли? – Тогава момчето се обърнало към стареца до него и се вгледало в дългата му бяла брада.

– О, да, бъди сигурен.

– Но ти да не си Белобрадия…?

В този момент Старецът се усмихнал топло и в един миг изчезнал от погледа на момчето. Сами бил сигурен, че се е срещнал не с кой да е, но със самия Белобрад Старец. Много развеселен, той бързо се прибрал вкъщи. Сега вече знаел откъде идват децата, знаел и че скоро ще има сестра за него.

Никой не повярвал на историята му тогава, но не след дълго момчето вече имало малка и много хубава сестричка. Всеки път, когато Сами я погледнел, се сещал за добрия Белобрад Старец, който му я изпратил и се усмихвал.

Posted in моите писаници | Tagged , | 10 Коментари